Честито на спечелилите!

Елица Тодорова и Стоян Янкулов спечелиха Евровизия България 2007 със смазващата преднина от над 30 000 гласа. Далеч зад тях останаха Каризма (втори с около 5000 гласа), Софи Маринова и Устата, Мастило, Коцето Калки и други изпълнители. Песента на Елица и Стоян се казва “Вода” и разтърсващо съчетава народни ритми с техно музика.

Песента на спечелилите
Елица Тодорова и Стоян Янкулов - Феномени на 2005 година
Сайтът на младата певица

Да им е честита победата, неоспоримо я заслужиха! Страхотни ритми, музика, глас, визия… наелектризиращо. Тази песен може да спечели конкурса в европейски мащаб!

Отново журналистически произвол

Тази събота вестник “168 часа” гръмна със заглавие: “ДПС е платило на “Атака” 1,6 млн. лв”! Наблюдателният човек ще забележи преразказното изречение, което издава че информацията е пусната според определен източник. В случая новината, че ДПС е пращала пари на най-върлия си враг, дойде от един не особено авторитетен източник, ако разбирате какво ви намеквам - турчина Сезгин Мюмюн.

Отделих десетина минути днес за да измисля по-крещящ пример за политически компромат и постановка. Не ми хрумна нищо.

Но не това е важното, всеки с малко мозък в главата се е досетил за каква измама става въпрос, и как тепърва ще четем заглавия от рода на “Волен Сидеров убива бременни жени” или “АТАКА тайно се ръководи от Ку-Клукс Клан”. На запад отдавна ползват подобни политически компромати и лъжи, просто го правят по-завоалирано и достоверно. Обиждам се, когато управниците ми ме смятат за толкова тъп, че да им лапна кукичката.

Все едно, интересно е продължението на историята.

Май само очи ще плакнем на “300″

От известно време се стараех да бъда в течение на новините около филмчето, което смятах че ще се води историческо – „300”. Първоначалната информация, която имах, предвещаваше зрелище с най-новите компютърни ефекти, със сравнителна историческа достоверност.

 Да, ама не!

То се знае, че в битката при Термопилите спартанците не са били точно 300, а бая повече, но едва преди няколко дни колегата Firzen ми напомни за тази филмова продукция с няколко снимки от първите официални трейлъри… какво да ви кажа – от исторически епос лентата е обърната на чисто фентъзи с псевдоисторически контекст, като в паралелна магическа вселена - цялата идея на филма е базирана по комиксите на Франк Милър, автор на Син Сити (от там и характерната визия на филма). Не че имам нещо против, аз и на фентъзита се кефя. Просто останах донякъде с пръст в уста, въпреки очебийния факт, че зрелището поне ще си струва гледането.

„300” – Първи трейлър
„300” – Втори трейлър

Новият епизод на Халфа ме възбужда

Half-Life 2, бидейки продължение на една от най-играните пуцалки (първия Халф си стана популярен главно заради Кънтъра, но да не издребнявам ;)), трябваше да ни предложи нещо революционно… и го направи донякъде. Физичният енджин на играта позволи на разработчиците да се изгъзареят с т.нар. Gravity Gun - оръжие, с което можехте да придърпвате към себе си предмети като сандъци и тухли, а после с тях да строшите нечия кратуна… наред с куп разнообразяващи геймплея действия. Излезе “Епизод 1″ от продължението на ХЛ2, но повечето играчи се разочаровахме, че освен новите нива в него нямаше практически нищо по-така. Е, явно разработчиците от Valve са пазели още един-два коза в ръкава си…

Поводът да пиша всичко това е едно клипче, което ми попадна наскоро. Става въпрос за първия трейлър на “Епизод 2″, в който се разкриват още от възможностите на ХЛ2 енджина - този път говорим за

Заповядайте пържените лайна, ще искате ли картофки?

 Задължително вижте филма Fast Food Nation - полудокументална продукция, разказваща паралелно историите на важна клечка в администрацията на верига за бързо хранене, група мексикански работници и отряд екоактивисти. Първоначално бях предубеден към подобен род “пропагандни” материали, целящи да ме обърнат към вегетарианството, но се оказах доста сгрешил относно идеята на филма. Не ме накараха да мина изцяло на моркови, но пък потвърдиха много парченца дочута информация относно хигиената и приготвянето на бързи закуски във вериги ресторанти като МакДоналдс и КейЕфСи.

И АренаБГ погнат от службите

Преди известно време най-известният Български пиратски сайт www.data.bg заяви, че пиратството е много лошо нещо, и затвори торент-тракера си. Това местенце в интернет, което се превърна в най-голямото родно пиратско сборище, печелеше пари от реклами заради огромната си посещаемост; после пък собствениците на сайта сложиха такса от два лева, за да могат потребителите да свалят материалите, които сами са ъплоудвали - отново с цел набиране на повече средства… цялата тази градация на безсмислиците завърши именно със затварянето на торент-секцията на Дата.бг под предлог, че пиратството създавало лошо име на най-големия пиратски сайт у нас, и че администрацията била твърдо против него (пиратството, де). Друг е въпросът, че аз Дата-та не я ползвам от бая време поради борбите им с кварталната ЛАН мрежа поради тази причина, но това няма особена връзка.

Защо ви припомням всичко това ли? Ами защото днес и АренаБГ, другият масово посещаван Български торент-тракер осъмна с призив за помощ към всичките му потребители, защото и той бил заплашен със затваряне и съд от БОП-аджиите.

Трета Евровизия правят у нас, а не се научиха…

Понеже от доста време не гледам телевизия, чак вчера ми се удаде възможността да си сваля от интернет (пиратството владее) песните, които ще отидат на финала на конкурса Евровизия (България) 2007. Не че самото “шоу” ме интересува особено, но все пак нацията ни ще се показва пред света, редно е да видя за какво иде реч.

И тъй… като цяло мнението ми е, че тазгодишните песни са по-зле от миналогодишните, които бяха просто посредствени. Крайно време е някой да набие в кухите глави на музикантите, явяващи се там, че Евровизия е конкурс за леки, запомнящи се мелодии, които човек може да надуе пред компютъра или в колата и да се кефи. Там нямат място разни дълбоки, тежки и правлачени песни, с каквато се класира миналогодишната ни участничка (тя, впрочем, отпадна още на предварителните европейски кръгове). Както се казва - ако нямаш какво да кажеш, трай си… или в случая - ако нямаш талант и вдъхновение, не се явявай на Евровизия, защото ставаш за смях.

Ето и изпълнителите, които ще се борят за зрителския вот на финала:

1. Мастило
Тази група отдавна не е това, което беше; след дебютните си песни (главно излъчвани от подобните на изроденото вече БГ-Радио) “Мастило” се комерсиализираха, станаха по-повърхностни, по-празни като творци. Настоящата им песен, както и последните им няколко опита, няма нито смислен текст, нито сносна музика. Не би вдигнала градуса и в някое долнопробно заведение, пък камо ли да спечели европейски конкурс.

2. Тони Димитрова
При цялото ми уважение към тази певица, не смятам че изборът й за текст и музика ще грабне някого в която и да е държава в Европа. Тони си има една определена аудитория и певчески талант, но естрадната й музика няма шанс, сравнена с бруталните Лорди или дивите танци на Руслана.

3. Аксиния
Средна работа, нищо запомнящо се. Момичето има визия и глас, но песента й става повече за второстепенно парче в някой албум, продаван на славата на един единствен хит. Уви, такъв хит на конкурса Аксиния не ни представи.

НетИнфо се правят на ударени

Преди два дни информационният сайт НетИнфо публикува речта на Волен Сидеров пред паметника на Васил Левски. На 19 февруари, когато се навършват 134 години от мъченическата смърт на Апостола, младежката организация на патриотичната партия АТАКА организира факелно шествие в негова памет; тогава Сидеров, водач на партията, произнесе пламенно слово, което е предадено с учудващо язвителна неточност от новинарите в НетИнфо. Думите на Сидеров “Събрали сме се тук в този траурен за България ден” са променени в сайта като “Ние сме се събрали тук, на тази светла дата…”, което предизвика смут сред симпатизантите на АТАКА и нападки от противниците й. Сега, два дни по-късно, от НетИнфо сложиха извинение в своята новинарска страница.

Питам се обаче - случайно ли се случи така, че една сменена дума изопачи до такава крайност самото начало на речта на Волен Сидеров? И не станаха ли твърде чести тези “гафове” и “пропуски” на няколко определени новинарски сайта, чрез които се гради един съвсем негативен имидж на АТАКА? На тези въпроси всеки може да си отговори и сам.